текст: Пламена Янкова,
муз: Владимир Новицки,
изп: Габриела Манова
Слънцето изгрява всеки ден.
Знам защото виждам светлината в теб и мен.
Виждам как с нея бориш мрака
и ми даваш сила да вървя нататък.
Ние сме хора със светлина в сърцата.
Всеки ден се борим за да я пазя.
Възраждаме се от пепелта
и горим със огъня на радостта.
Събуждаш се решаваш,
че животът ти е труден,
но истината е, че за мнозина той е чуден.
Лесно е да спреш,
да се откажеш, да се предадеш.
Но далеч по-интересно е
на борбата да се отдадеш.
Нищо в този живот не идва даром.
Но знай, че ти и той, и тя сме с теб!
И с нас Фениксите по-лесно ще е да престъпяш пак напред.
Ние сме огнени птици, феникси.
Живеем от любовта, тя е нашата храна.
Ние сме огнени птици, феникси,
горим с пламъка на театъра,
борим се да запазим тази скриница (този пламък).
Пишем историята си с всеки изминал ден.
(Ние сме) герои в този нов театър,
в невероятната история на този само наш спектакъл.
(Ние сме) феникси, борци за светлината,
огнени(те) птици пазители на душата.
Ние сме феникси, огнени птици.
Ние сме феникси, кремък душици.
2019 г.